9 мар. 2007 г., 08:28

Делнично

632 0 8
Делнично

Впивам длани в морската ивица
и събирам в шепите пясък
за замък, извисен и просторен,
с укрепени стени, кули бойници
и дълбок ров, пълен с вода.

Но идва вълната, помита стените,
поглъща площадите
и отново е гладък брега,
а ръцете ми – вяли, отпуснати,
а в очите ми – бяла слана.

Май всичките ми неща са такива,
не се научих как да строя
в скална основа здрави крепости,
изчислени добре, много сигурни,
а и скрити от див ураган.

Сега гадая по стари папируси,
и правя спойка и твърд
на думите от живите кълнове,
защото нотите не са музика
и пътните знаци не са път…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...