Делнично
Впивам длани в морската ивица
и събирам в шепите пясък
за замък, извисен и просторен,
с укрепени стени, кули бойници
и дълбок ров, пълен с вода.
Но идва вълната, помита стените,
поглъща площадите
и отново е гладък брега,
а ръцете ми – вяли, отпуснати,
а в очите ми – бяла слана.
Май всичките ми неща са такива,
не се научих как да строя
в скална основа здрави крепости,
изчислени добре, много сигурни,
а и скрити от див ураган.
Сега гадая по стари папируси,
и правя спойка и твърд
на думите от живите кълнове,
защото нотите не са музика
и пътните знаци не са път…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
