Забивам ноктите си в дланите
и се усмихвам.
Прибирам чувства, разпиляните
и в миг притихвам.
Замитам болката под чергата
и я прекрачвам,
излъскала до блясък клетката,
в която грача.
Натиквам в гърлото вика си
и го преглъщам.
Детето се прибира вкъщи
и го прегръщам.
© Ива ВалМан Всички права запазени