31.03.2017 г., 13:34 ч.

Делнично сиво 

  Поезия » Друга
223 0 3

Колко сутрини в живота си посрещнах.

Толкоз залези до днеска съм изпратил.

Колко щори аз към бъдното открехнах

и от любопитство често съм си патил.

 

Делничното сиво в мене се оглежда-

винаги задава тежките въпроси.

И във мен се ражда малката надежда,

че душата няма милост да си проси.

 

Че ще го излъжа тоз живот коварен

с някой мой маньовър в дните посивели.

Със мечти и мисли доста натоварен,

да посрещам вече вечерите бели.

 

И по път осеян с земните бодили,

ще поставям аз житейските жалони.

А след мен жените - още не родили,

ще разчупват мъжки земните канони.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??