Делнично сиво

31 мар. 2017 г., 13:34

Поэзия » Другая

205 0 3

Колко сутрини в живота си посрещнах.

Толкоз залези до днеска съм изпратил.

Колко щори аз към бъдното открехнах

и от любопитство често съм си патил.

Делничното сиво в мене се оглежда-

винаги задава тежките въпроси.

И във мен се ражда малката надежда,

че душата няма милост да си проси.

Че ще го излъжа тоз живот коварен

с някой мой маньовър в дните посивели.

Със мечти и мисли доста натоварен,

да посрещам вече вечерите бели.

И по път осеян с земните бодили,

ще поставям аз житейските жалони.

А след мен жените - още не родили,

ще разчупват мъжки земните канони.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-04-01T01:39:24+03:00

Браво,а финалът е контрастен и е много въздействаш!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-31T14:50:34+03:00

Харесах Никола.Браво добре построено.
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-31T14:41:15+03:00

Е, недей толкова песимистично! Усмихни се, Пролет е! Поздрави от мен!