28.08.2013 г., 21:07 ч.

Делници 

  Поезия
523 1 9

И сме вечно обидени,

и сме все разтревожени -

да се хванем за гушите

тъй добре си го можем!

И сме стиснали зъби

побеснели, запенени,

кой каквото докопа -

аз от теб - ти от мене...

Все сме зверски настръхнали

със бодли вместо кожа,

все се дебнем задъхани

по греда да положим

във окото на брата си,

във сърцето на майките...

Наследяват децата ни

гени тъмни и тайни...

В себе си не надничаме -

ужким нищо фатално...

Но не се ли обичаме,

не живеем нормално...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??