Делници
И сме вечно обидени,
и сме все разтревожени -
да се хванем за гушите
тъй добре си го можем!
И сме стиснали зъби
побеснели, запенени,
кой каквото докопа -
аз от теб - ти от мене...
Все сме зверски настръхнали
със бодли вместо кожа,
все се дебнем задъхани
по греда да положим
във окото на брата си,
във сърцето на майките...
Наследяват децата ни
гени тъмни и тайни...
В себе си не надничаме -
ужким нищо фатално...
Но не се ли обичаме,
не живеем нормално...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
