Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
3.04.2018 г., 23:29 ч.

Деменция 

  Поезия
707 3 7

Хапче за спомени спи под езика ми,
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"

После вися от тавана, обесена
в лепкава мрежа на паяче бяло.
Помня сълзите по пресните белези –
глътка любов оцеляла.

После е мрак. Дезинфекция в мислите.
Търсят крадеца в главата ми с лазер.
Моля ви, спрете. Докрай съм пречистена.
Няма ме. Всичко угасна.

Помня ли нещо? Закърпих си детството.
В него лекарствата стават бонбони.
Само да видя вратата на клетката,
всичкия мрак ще прогоня.

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??