Деменция
Хапче за спомени спи под езика ми,
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"
После вися от тавана, обесена
в лепкава мрежа на паяче бяло.
Помня сълзите по пресните белези –
глътка любов оцеляла.
После е мрак. Дезинфекция в мислите.
Търсят крадеца в главата ми с лазер.
Моля ви, спрете. Докрай съм пречистена.
Няма ме. Всичко угасна.
Помня ли нещо? Закърпих си детството.
В него лекарствата стават бонбони.
Само да видя вратата на клетката,
всичкия мрак ще прогоня.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
