Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
22.07.2023 г., 11:48 ч.  

Демон 

  Поезия
407 5 6

Изгубих се във долната земя,

сред сенки и прекършени дървета, 

с мъртвешки-бледа, восъчна луна

и сипеща се пепел от небето.

 

Сред кладенци с пресъхнала вода,

сред пъплещи ръце със хищни пръсти.

Без брод, без пътеводна светлина.

И смрад на злост и сяра ме обгръща.

 

На трон от изкорубени души

седи ужасен демон и се хили.

Със жезъл от преплетени змии,

без капчица от жал в сърцето гнило.

 

Отдето мине, сее мрак и страх

и сто звезди се срутват от простора.

Заглъхва и последно зрънце смях

сред ехото на тътена гръмовен.

 

Той бурен е и вехне всеки цвят,

попарен от езика му отровен.

Доволен във удобния си ад,

опива се от всеки стъпкан порив.

 

И няма как да литна, тук пълзя.

Крилата ми са страшно уморени.

Забравена, привикнах да мълча,

душата ми да зъзне вкочанена.

 

Изгубих се във долната земя.

Забравих колко синьо е небето.

Заседнах. Насред нищото вися.

Подай ръка и ми спаси сърцето!

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Хубаво!
  • Георги, явно е имало някакви по-особени вибрации в този ден, защото виждам, че няколко творби са на подобна дарк тематика. Благодаря ти! Петя, Метроном, благодаря и на вас!
  • Много добро! Ей такива ми допадат
  • Страхотно е. Хареса ми много
  • Днес и ти си на мрачна вълна, както и аз.
    Разликата обаче е и огромна - тук в края зрее надежда, в моето точно там си отива и последната...
    Харесах.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??