Mariq_Vergova
106 резултата
Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и любов да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слее с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...
  180 
Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...
  275 
Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла, ...
  287 
Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...
  297 
Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...
  633 
Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непр ...
  748 
Роди се с изгрева, от нежната прегръдка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и бавно пристъпвайки, тръгна по брега. С усилие опитваше да синхронизира движението на ръцете и краката си и да улучи правилния ритъм. Отдавна не бе заемала плътна форма и това трудно й се отдаваше. Огледа с инт ...
  422 
“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...
  416 
Корен от глухарче, стръкче гръмотрън и листа от върбинка. Малена внимателно подреждаше билките в плетения кош. Снопче прясна коприва и женско биле също можеха да помогнат. Добави и тях и покри отгоре всичко с платно. Изправи се, наметна пелерината, грабна коша и излезе навън. Пред прага я очакваше П ...
  719 
  1883 
И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и навярно, задълго реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...
  2474  15  14 
За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...
  1088 
Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...
  1115 
Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
  1115  10 
Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...
  1251  23 
Понякога, когато вън вали
и всеки шум нанякъде отлита,
когато, уморен, светът заспи,
а вятърът утихне под стрехите,
когато само твоите стъкла ...
  2662  30 
Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...
  1390  11 
"Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице. ...
  1197  11 
Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен ...
  1755  20 
Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,
и смутено пред мене стои, ...
  1953  18 
И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде ...
  1232  15 
Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...
  1149  10 
Тази нощ ще посипеме пепел и прах
върху седмата заповед Божия.
От морето прииждат талази от грях
и полепват по нашите кожи.
И когато в прегръдка притиснем тела ...
  1524  31 
В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...
  2075  15 
Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,
босонога, с коси разпилени.
С нежни устни целувам дъха ти, ...
  2110  49 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...
  1119 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелех ...
  1157 
Гръм и мълнии порят нощта,
луд порой разлюля тишината.
Аз нахлувам при тебе с дъжда,
отсега ще съм буря в душата ти.
Остра болка пронизва плътта, ...
  2351  39 
Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...
  1848  11 
В сънен унес притихва градът.
Тъмни сенки във мрака се гонят.
Нощни улици глухо мълчат,
а дъждът като шепот се рони.
С глас далечен звучи саксофон ...
  2297  10 
Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...
  1983  28 
Този град ме посреща със паст от бетон
и със грохот и вой ме помита.
А в засада, пред мръсния гаров перон,
дебне глутница жълти таксита.
Този град, във стъкло и метал окован, ...
  1401  13 
Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...
  1671  12 
Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.
Ще се луташ уплашен, така не видял ...
  4584  20 
Отмини ме, Любов, отмини ме,
не нахлувай в душата ми пак!
Не наричай със своето име
всеки трепет наивен и плах!
Отмини ме, че всяка надежда ...
  1861  18 
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...
  1837  12 
Снежна вечер, обсипана в злато
и потънала в бляскав разкош.
Звън камбанен, празнува Земята –
днес е Святата Коледна нощ!
Тиха радост и нова надежда, ...
  918 
Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...
  1360 
Сънувах се в тайнствена, тъмна гора,
с изсъхнали, стари дървета.
Безлунна и призрачна беше нощта,
оловно висеше небето.
И гъста мъгла, като тежък саван, ...
  1105 
И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина ...
  1637  15 
Предложения
: ??:??