30.10.2005 г., 17:54

Демон с ангелско лице

1.8K 0 5

 

ДЕМОН С АНГЕЛСКО ЛИЦЕ

 

Едно момиче в теб се влюби,

с лице на Ангел, но с душа на Демон.

Приятелите ти  от теб прокуди,

и живота  -  провали.

 

Ти бе влюбен в маската на Ангел,

но душата тя ти промени.

От теб създаде Демон,

 с Демона се съюзи.

 

В  демонската й душа се влюби,

но туй ти и не разбра.

С твоите чувства и  неволи

тя се подигра.

.

 

Обичан бе от друга,

но така и не пожела

да видиш ангелската й душа.

 

Ще съжаляваш, че Ангела

с демонска душа избра

и ще живееш винаги

в раздори и кавга.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че Ви е харесало!Явно редакцията била необходима.
  • Прекрасно е!
  • Все пак опитах и направих малка редакция.Не мога да опредаля, звучи ли по друг начин.Вие ще кажете.Според мен, като че ли натрупването на местоименията са създавали тромавост в началото на стихотворението.
  • Благодаря за съвета, но никога не съм редактирала стиховете си и се страхувам, че ще се получи зле.Когато съм го писала преди години съм имала чувства и не съм се замисляла за "опаковката" или "съдържанието".Но въпреки това ще опитам.
  • Замисъла на написаното от теб е добър,но като цяло стихотворението ти трябва много да се промени или най-добре да започне да се пише на ново.Има много повторения,губи се ритъма ... Поправи го,ще се получи.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...