Демон среднощен

8.04.2020 г., 23:57 ч.

Поезия » Философска

558 2 2

Тъмно е още!
Часът е среднощен.

Напира отвътре демонът мощен.

Демон на слово, демон разкостен

явил се в съзнание и вътре залостен.

Останал без сянка в тъма непрогледна,

виждал пред себе си мрачна дилема.

Отприщен гневът му подостри молива

и седна да пише по хартията сива.

С мастило червено, незрящ в тъмнината,

драскаше, пръскаше листа по земята.

Но буквите ярко пробиха тук мрака

и с бляскъв отенък листата огряха.

Демонът спря, погогледна затвора,

и ключа видя, а после простора.

Мастилото свърши, но по листата,

словото свети силно в тъмата.

Дори да си сам, там в тишината,

свети ли ярко в тебе искрата,

ти си затворен там на теория

и ключът държиш на своята история.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.