Демон среднощен
Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен.
Останал без сянка в тъма непрогледна,
виждал пред себе си мрачна дилема.
Отприщен гневът му подостри молива
и седна да пише по хартията сива.
С мастило червено, незрящ в тъмнината,
драскаше, пръскаше листа по земята.
Но буквите ярко пробиха тук мрака
и с бляскъв отенък листата огряха.
Демонът спря, погогледна затвора,
и ключа видя, а после простора.
Мастилото свърши, но по листата,
словото свети силно в тъмата.
Дори да си сам, там в тишината,
свети ли ярко в тебе искрата,
ти си затворен там на теория
и ключът държиш на своята история.
© Иван Иванов All rights reserved.
