10.05.2008 г., 9:40 ч.

Демони 

  Поезия » Философска
673 0 0

Липсва нещо важно,

но за теб едва ли има значение.

Едно име и ден

- Аз и моето опрощение.

Ти винаги ще знаеш това,

че се бунтувам

срещу теб и всички останали,

за да бъда себе си,

но пак пропадам...

Всички ли толкова

жалки са станали?

Страх ме е, че може би

ще се изгубя

отново в онези лъжи.

Просто спри да пълниш

главата ми с демони,

ти никога няма да се промениш.

Ще престъпваш всички граници,

но едва ли и аз ще съм там.

Скрит в твоята сянка...

с теб... и винаги сам.

 

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??