10.05.2008 г., 9:40

Демони

864 0 0

Липсва нещо важно,

но за теб едва ли има значение.

Едно име и ден

- Аз и моето опрощение.

Ти винаги ще знаеш това,

че се бунтувам

срещу теб и всички останали,

за да бъда себе си,

но пак пропадам...

Всички ли толкова

жалки са станали?

Страх ме е, че може би

ще се изгубя

отново в онези лъжи.

Просто спри да пълниш

главата ми с демони,

ти никога няма да се промениш.

Ще престъпваш всички граници,

но едва ли и аз ще съм там.

Скрит в твоята сянка...

с теб... и винаги сам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...