May 10, 2008, 9:40 AM

Демони

873 0 0

Липсва нещо важно,

но за теб едва ли има значение.

Едно име и ден

- Аз и моето опрощение.

Ти винаги ще знаеш това,

че се бунтувам

срещу теб и всички останали,

за да бъда себе си,

но пак пропадам...

Всички ли толкова

жалки са станали?

Страх ме е, че може би

ще се изгубя

отново в онези лъжи.

Просто спри да пълниш

главата ми с демони,

ти никога няма да се промениш.

Ще престъпваш всички граници,

но едва ли и аз ще съм там.

Скрит в твоята сянка...

с теб... и винаги сам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...