15.10.2017 г., 13:55

Демони от миналото

730 0 0

Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...

Студено е.., няма кой да ме стопли,

вледенило се в моето сърце!

 

Страх ме е, а от какво не зная...

Чувствам болка, в очите напират сълзи.

Спомени стари възкръсват пред мен,

демони от миналото хващат ме в плен...

 

Седят с мен и ми говорят, но аз не разбирам дума дори.

Не мога да им се опълча, те са по-силни от мен, те са зли!!!

Иска ми се да затворя очи, да разбера, че това е бил лош сън.

Затварям ги... но какво от това, демоните са още при мен, както преди!

 

Болката се засилва, кръвта престава да кипи...

Незнайни човешки силуети ме теглят към пропастта, странни гласове шептят: "Ела"...

 

Някъде там те виждам и теб, гледаш ме странно, сякаш от омраза обзет.

Приближавам се бавно за да те докосна, а ти се отдалечаваш.

Ох, за бога! Какво ми причиняваш?

 

Подухва хладен вятър, и няма огън,който може да ме стопли.

За мен слънцето се скри..

Демоните ме наказват, разбих много мечти!!

 

Душата ми е празна, няма нищо в нея.

Напразно очаквам да пристигне някоя добра фея..

Искам да изкрещя, но не мога... устните ми сякаш са в окови.

Искам да се съпротивлявам, но уви, не успявам!

 

Тъмно е, отникъде слънце не прониква.. 

Студено е, сякаш е дошла безпощадна зима...

Страхувам се, но вече знам от какво,

от подплата клопка на миналото!

 

Тя ще ме преследва докато дишам,ще проваля всяка моя мечта.

Ще ме кара да казвам "Не", когато нещо искам, ще ме кара да се подтискам.

 

Заради минали грешки сега бъдещето си ще провалям, заради отминали случки днешните събития няма да улавям, заради демоните, които са до мен завинаги в миналото си оставам..!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...