Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...

Студено е.., няма кой да ме стопли,

вледенило се в моето сърце!

Страх ме е, а от какво не зная...

Чувствам болка, в очите напират сълзи.

Спомени стари възкръсват пред мен,

демони от миналото хващат ме в плен...

Седят с мен и ми говорят, но аз не разбирам дума дори.

Не мога да им се опълча, те са по-силни от мен, те са зли!!!

Иска ми се да затворя очи, да разбера, че това е бил лош сън.

Затварям ги... но какво от това, демоните са още при мен, както преди!

Болката се засилва, кръвта престава да кипи...

Незнайни човешки силуети ме теглят към пропастта, странни гласове шептят: "Ела"...

Някъде там те виждам и теб, гледаш ме странно, сякаш от омраза обзет.

Приближавам се бавно за да те докосна, а ти се отдалечаваш.

Ох, за бога! Какво ми причиняваш?

Подухва хладен вятър, и няма огън,който може да ме стопли.

За мен слънцето се скри..

Демоните ме наказват, разбих много мечти!!

Душата ми е празна, няма нищо в нея.

Напразно очаквам да пристигне някоя добра фея..

Искам да изкрещя, но не мога... устните ми сякаш са в окови.

Искам да се съпротивлявам, но уви, не успявам!

Тъмно е, отникъде слънце не прониква.. 

Студено е, сякаш е дошла безпощадна зима...

Страхувам се, но вече знам от какво,

от подплата клопка на миналото!

Тя ще ме преследва докато дишам,ще проваля всяка моя мечта.

Ще ме кара да казвам "Не", когато нещо искам, ще ме кара да се подтискам.

Заради минали грешки сега бъдещето си ще провалям, заради отминали случки днешните събития няма да улавям, заради демоните, които са до мен завинаги в миналото си оставам..!