Ден,нощ и зора
Ден-слънцето весело напича,
топли лъчи бавно се спускат,
сърцето ми бие,в гърдите ми тича,
и някакви страни чуства не ме напускат.
Ден- днес е по различно,
мисля,че вече я открих.
Чуствам се просто отлично,
усмивката дори от себе си не скрих.
Ден-развълнуван съм,
какво ми се случва?
Дали не се будя от сън,
защото сякаш стрела в сърцето ми ме улучва.
Ден-не вали и не вярвам,
вчера виждах само бури и урагани,
дъжд студен-не мога да повярвам,
сега виждам лица засмяни.
Ден-слънцето весело напича,
не сънувам нали?
Небето вече със звезди започва да се облича-
усещам за последно топлите лъчи.
Нощ-болезнена болка,
чуствам се сякаш прорязан от нож,
сякаш видял съм щастието в една обиколко,
и край-свърши този разкош.
Нощ-Луната слънцето скри,
студено ми е,умирам,
искам да затворя очи,
правя го,но не те откривам.
Нощ-Мрака вече ме заобикаля,
а сърцето ми не иска да те остави,
една студена преградка в клопките ме затваря,
но нещо не иска да те забрави.
Нощ-дъжд,капки се стичат
вятъра в прозорците се блъска,
мисли,които те обичат,
в душата ми се пръскат.
Нощ-искам си лъчите,
искам да свърши тази нощ,
искам друго да виждат очите,
на любовта силната мощ.
Зората-капки се сипят по цветята,
птиците нежно запяха,
това не е дъжд,това е росата,
лошите мигове отлетяха.
Зората-скоро ще се появиш,
виждам те как изгряваш,
благодаря ти че пак ще ми подариш,
усмивка и че с топлината си ме даряваш.
Зората-Ето те,аз те видях,
слънчице мое,
за тебе копнях,
и за всичко твое.
Зората-ето те,всичко свърши,
студеното си замина,
мрака не ме довърши,
а ти не ме подмина.
Зората-Ела,спри тук,
а аз до теб ще застана.
дали сме създадени един за друг?
не знам,но с теб искам да остана.
топли лъчи бавно се спускат,
сърцето ми бие,в гърдите ми тича,
и някакви страни чуства не ме напускат.
Ден- днес е по различно,
мисля,че вече я открих.
Чуствам се просто отлично,
усмивката дори от себе си не скрих.
Ден-развълнуван съм,
какво ми се случва?
Дали не се будя от сън,
защото сякаш стрела в сърцето ми ме улучва.
Ден-не вали и не вярвам,
вчера виждах само бури и урагани,
дъжд студен-не мога да повярвам,
сега виждам лица засмяни.
Ден-слънцето весело напича,
не сънувам нали?
Небето вече със звезди започва да се облича-
усещам за последно топлите лъчи.
Нощ-болезнена болка,
чуствам се сякаш прорязан от нож,
сякаш видял съм щастието в една обиколко,
и край-свърши този разкош.
Нощ-Луната слънцето скри,
студено ми е,умирам,
искам да затворя очи,
правя го,но не те откривам.
Нощ-Мрака вече ме заобикаля,
а сърцето ми не иска да те остави,
една студена преградка в клопките ме затваря,
но нещо не иска да те забрави.
Нощ-дъжд,капки се стичат
вятъра в прозорците се блъска,
мисли,които те обичат,
в душата ми се пръскат.
Нощ-искам си лъчите,
искам да свърши тази нощ,
искам друго да виждат очите,
на любовта силната мощ.
Зората-капки се сипят по цветята,
птиците нежно запяха,
това не е дъжд,това е росата,
лошите мигове отлетяха.
Зората-скоро ще се появиш,
виждам те как изгряваш,
благодаря ти че пак ще ми подариш,
усмивка и че с топлината си ме даряваш.
Зората-Ето те,аз те видях,
слънчице мое,
за тебе копнях,
и за всичко твое.
Зората-ето те,всичко свърши,
студеното си замина,
мрака не ме довърши,
а ти не ме подмина.
Зората-Ела,спри тук,
а аз до теб ще застана.
дали сме създадени един за друг?
не знам,но с теб искам да остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радо Мотърников Всички права запазени
