11.10.2014 г., 23:49 ч.

Ден първи 

  Поезия
453 0 3

 

Утрин - с болезнени прозрения,

в които съзнанието се пречиства

с първия вик на истината...

А в косите на реалността

грейват с оневиняваща красота

безброй изгубени мъниста от

отдавна забравени мигове.

 

Или тих и изстрадан следобед,

плахо пристъпящ в царствена самота,

носещ със себе си светлата чистота

на старателно лъскани спомени.

 

Или пък вечер, галеща болката

с длани от морно безсилие...

... ден първи... Първи от колко?

в които съм „Аз”, а не – „Ние”

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??