11 oct 2014, 23:49

Ден първи 

  Poesía
450 0 3

 

Утрин - с болезнени прозрения,

в които съзнанието се пречиства

с първия вик на истината...

А в косите на реалността

грейват с оневиняваща красота

безброй изгубени мъниста от

отдавна забравени мигове.

 

Или тих и изстрадан следобед,

плахо пристъпящ в царствена самота,

носещ със себе си светлата чистота

на старателно лъскани спомени.

 

Или пък вечер, галеща болката

с длани от морно безсилие...

... ден първи... Първи от колко?

в които съм „Аз”, а не – „Ние”

© Ангел Чорбаджийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??