Oct 11, 2014, 11:49 PM
Ден първи
Утрин - с болезнени прозрения,
в които съзнанието се пречиства
с първия вик на истината...
А в косите на реалността
грейват с оневиняваща красота
безброй изгубени мъниста от
отдавна забравени мигове.
Или тих и изстрадан следобед,
плахо пристъпящ в царствена самота,
носещ със себе си светлата чистота
на старателно лъскани спомени.
Или пък вечер, галеща болката
с длани от морно безсилие...
... ден първи... Първи от колко?
в които съм „Аз”, а не – „Ние”
© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да! Темата е много актуална и болезнена, но всичко отминава.
Желая ти ведро настроение и нови творчески успехи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в което "аз" е някъде по пътя,
в спомен топнати... опиянение,
отломки от сърца и недостъпност...