Ден първи
Утрин - с болезнени прозрения,
в които съзнанието се пречиства
с първия вик на истината...
А в косите на реалността
грейват с оневиняваща красота
безброй изгубени мъниста от
отдавна забравени мигове.
Или тих и изстрадан следобед,
плахо пристъпящ в царствена самота,
носещ със себе си светлата чистота
на старателно лъскани спомени.
Или пък вечер, галеща болката
с длани от морно безсилие...
... ден първи... Първи от колко?
в които съм „Аз”, а не – „Ние”
© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.
