Ден след ден напразно обещавам
мислите за теб да залича,
всяко кътче от душата си преравям,
спомените трия без следа.
Тръгват си, а после ме връхлитат,
в миг усилията се превръщат в прах.
Ден след ден, а всъщност цял живот.

Нощ след нощ надеждата пропъждам,
с думи на коварство я теша,
моля се, проклинам я и мамя,
искам ведрия ù глас да заглуша,
тръгне ли си тя, и ти си тръгваш,
но на  утрото събужда се до мен.
Нощ след нощ, а всъщност цял живот.