Денят
1.
Дойде и този ден и в мен потръпна
кръвта, останала от мечовете стари...
Тих глас ме призова да стъпна
пред гробовете на деди прастари.
Коляно да положа под чело пламтящо
и да вдишвам свободата и простора...
... текат сълзи в юмруците пращящи
край мрамори и дърворасли хора.
В миг почувствах хиляди години
и бях във всеки - като лъч в очи,
видях съдби, смърт, болки и преминах,
през любовта, победите, отвсъд: "Ура! " - ечи.
Неизразимо бе туй за душа човешка,
душа, закърмена със свободата,
душа, кървяща с миналото тежко,
бунтарска - с въгленче от Караджата!
Имена... лица... усмивки ледено-студени,
пред смъртта насмешливи и иронични...
... сякаш всичко се заблъска в мене,
с грохот на долини и скали епични!
Безмълвно, бавно, в слънчевия ден
се взрях във знамената ни плющящи
и златен лъв, сред струи кръв над мен,
ревеше над поляни и под облаци летящи.
Димящи капки - тежки и червени,
предсмъртно хапеха снега студен,
устремени към тревицата зелена,
към свободата в утрешния ден!
Това е знамето ни, а не просто плат
и носи се единствено в сърцето,
и предава се от стар на млад,
и плющи в чертите на лицето!
2.
Зарята блясва - мракът се отдръпва,
и сякаш виждам в нея хиляди души,
не, милиони - паднали - за жътва,
посяли, туй, що Времето едва руши.
Издънка някаква край дъбовете стари,
попивам бавно сока им нетленен
и слушам думи за предателства, другари
и за вятъра - ужасен и разпенен.
И виждам сякаш само треволаци
да се гънат без лице и глас,
изгубени из гъсти храсталаци,
нескромен съм - но виждам вас!
Преклонени, унижени, мълчаливи,
патриоти и в съня си даже плахи,
продажни, подлизурки и страхливи,
свикнали да хленчат пред заплахи!
Къде е коренът ви, де ви е честта?
Защо продадохте си съвестта?
Какво спечелихте - безухи и безоки?
Кога ще станете - но истински, високи?
Никой на война не призовавам -
просто търся истинските патриоти
и засрамвам всички плиткоглави,
от Ботев още назовани... идиоти!
3.
Трети март - ден пролетен, с следи от зима,
ден, във който няма господари,
поне за мен не ще ги има -
излезте, Българи - не се тулете зад дувари!
Излезте, Българи - какъв е този срам?
Защо се лъжете, че тръпки ви побиват?
Излезте, пейте - да заискри оня плам,
да се познаете - без маски горделиви!
Защо е този срам, когато някой,
попита те къде си се родил?
Виж се - зарад чуждото заплакал,
цял в опаковка вносна си се свил!
Виж се - аз не мога да те гледам -
ти си този, който своят път избира,
но аз видях - там - във окови, бледа,
душа - заради тялото ти да умира!
Но аз видях усмивката продажна,
пред някой по-наджобен силует,
да чуят как особата ти важна,
лиже задници зад нечий плет!
Нека чуят истината грозна,
кръпката сред дрехите лъщящи,
нека кажат с интонация обозна:
"Авангардът нашта дан да плаща!"
Нека кажат - първо аз да кажа -
да увиснат жалките им думи омърсени,
аз да кажа - знам, ще ме накажат,
но ний сме много - непокорни и презрени!
4.
И в този ден Родината ни плаче,
и в този ден ни бедността горчи,
и в този ден какво събра, сираче,
от патриотите с лоясали очи?
И в този ден ни безработицата влачи
по гурбетчйиство в чуждите страни,
и в този ден растат сред нас палачи,
приготвящи ни "светли" старини!
"Аз съм българче да се наричам,
българин е срам за мене!
3-ти март ли да обичам,
или долар`те зелени?
Аз съм българче?! А туй какво е?
Аз не зная - в Интернет го няма!
А този празник тук защо е?
Абе - старци! Карай - работа голяма..."
Къде е коренът ни, де ни е честта?
По празници сал май сме патриоти!
А съвестта ни - о, отдавна затлъстя,
от влачене на политически хомоти!
А знамето остана там високо,
а ние долу в нашта суетня,
отвикнали да търсим по-дълбоко
от "Микаела" и махленската сплетня!
И накрая нека да завърша,
с Паисий, Хилендарския монах,
и с "О, неразумнй и юроде " ви скърша,
кат опълченец турски падишах!
ТРЕТИ МАРТ-1995 година
Дойде и този ден и в мен потръпна
кръвта, останала от мечовете стари...
Тих глас ме призова да стъпна
пред гробовете на деди прастари.
Коляно да положа под чело пламтящо
и да вдишвам свободата и простора...
... текат сълзи в юмруците пращящи
край мрамори и дърворасли хора.
В миг почувствах хиляди години
и бях във всеки - като лъч в очи,
видях съдби, смърт, болки и преминах,
през любовта, победите, отвсъд: "Ура! " - ечи.
Неизразимо бе туй за душа човешка,
душа, закърмена със свободата,
душа, кървяща с миналото тежко,
бунтарска - с въгленче от Караджата!
Имена... лица... усмивки ледено-студени,
пред смъртта насмешливи и иронични...
... сякаш всичко се заблъска в мене,
с грохот на долини и скали епични!
Безмълвно, бавно, в слънчевия ден
се взрях във знамената ни плющящи
и златен лъв, сред струи кръв над мен,
ревеше над поляни и под облаци летящи.
Димящи капки - тежки и червени,
предсмъртно хапеха снега студен,
устремени към тревицата зелена,
към свободата в утрешния ден!
Това е знамето ни, а не просто плат
и носи се единствено в сърцето,
и предава се от стар на млад,
и плющи в чертите на лицето!
2.
Зарята блясва - мракът се отдръпва,
и сякаш виждам в нея хиляди души,
не, милиони - паднали - за жътва,
посяли, туй, що Времето едва руши.
Издънка някаква край дъбовете стари,
попивам бавно сока им нетленен
и слушам думи за предателства, другари
и за вятъра - ужасен и разпенен.
И виждам сякаш само треволаци
да се гънат без лице и глас,
изгубени из гъсти храсталаци,
нескромен съм - но виждам вас!
Преклонени, унижени, мълчаливи,
патриоти и в съня си даже плахи,
продажни, подлизурки и страхливи,
свикнали да хленчат пред заплахи!
Къде е коренът ви, де ви е честта?
Защо продадохте си съвестта?
Какво спечелихте - безухи и безоки?
Кога ще станете - но истински, високи?
Никой на война не призовавам -
просто търся истинските патриоти
и засрамвам всички плиткоглави,
от Ботев още назовани... идиоти!
3.
Трети март - ден пролетен, с следи от зима,
ден, във който няма господари,
поне за мен не ще ги има -
излезте, Българи - не се тулете зад дувари!
Излезте, Българи - какъв е този срам?
Защо се лъжете, че тръпки ви побиват?
Излезте, пейте - да заискри оня плам,
да се познаете - без маски горделиви!
Защо е този срам, когато някой,
попита те къде си се родил?
Виж се - зарад чуждото заплакал,
цял в опаковка вносна си се свил!
Виж се - аз не мога да те гледам -
ти си този, който своят път избира,
но аз видях - там - във окови, бледа,
душа - заради тялото ти да умира!
Но аз видях усмивката продажна,
пред някой по-наджобен силует,
да чуят как особата ти важна,
лиже задници зад нечий плет!
Нека чуят истината грозна,
кръпката сред дрехите лъщящи,
нека кажат с интонация обозна:
"Авангардът нашта дан да плаща!"
Нека кажат - първо аз да кажа -
да увиснат жалките им думи омърсени,
аз да кажа - знам, ще ме накажат,
но ний сме много - непокорни и презрени!
4.
И в този ден Родината ни плаче,
и в този ден ни бедността горчи,
и в този ден какво събра, сираче,
от патриотите с лоясали очи?
И в този ден ни безработицата влачи
по гурбетчйиство в чуждите страни,
и в този ден растат сред нас палачи,
приготвящи ни "светли" старини!
"Аз съм българче да се наричам,
българин е срам за мене!
3-ти март ли да обичам,
или долар`те зелени?
Аз съм българче?! А туй какво е?
Аз не зная - в Интернет го няма!
А този празник тук защо е?
Абе - старци! Карай - работа голяма..."
Къде е коренът ни, де ни е честта?
По празници сал май сме патриоти!
А съвестта ни - о, отдавна затлъстя,
от влачене на политически хомоти!
А знамето остана там високо,
а ние долу в нашта суетня,
отвикнали да търсим по-дълбоко
от "Микаела" и махленската сплетня!
И накрая нека да завърша,
с Паисий, Хилендарския монах,
и с "О, неразумнй и юроде " ви скърша,
кат опълченец турски падишах!
ТРЕТИ МАРТ-1995 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
