20.07.2013 г., 20:41

Денят

547 0 0

Денят, в който те видях,

приличаше на всички други дни.

И погледът, с който ме погледна,

приличаше на всички други погледи.

Дори чувството, което изпитах,

приличаше на нещо, вече изпитвано.

До момента,

в който не застанах пред огледалото:

оттам ме гледаше лице,

което не приличаше на мен.

(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)

И аз разбрах, че е дошъл моментът

да гребна с четката си малко залез

и с два–три щриха

да изгрея на хоризонта ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...