20 jul 2013, 20:41

Денят

  Poesía
554 0 0

Денят, в който те видях,

приличаше на всички други дни.

И погледът, с който ме погледна,

приличаше на всички други погледи.

Дори чувството, което изпитах,

приличаше на нещо, вече изпитвано.

До момента,

в който не застанах пред огледалото:

оттам ме гледаше лице,

което не приличаше на мен.

(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)

И аз разбрах, че е дошъл моментът

да гребна с четката си малко залез

и с два–три щриха

да изгрея на хоризонта ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...