20 jul 2013, 20:41

Денят

  Poesía
552 0 0

Денят, в който те видях,

приличаше на всички други дни.

И погледът, с който ме погледна,

приличаше на всички други погледи.

Дори чувството, което изпитах,

приличаше на нещо, вече изпитвано.

До момента,

в който не застанах пред огледалото:

оттам ме гледаше лице,

което не приличаше на мен.

(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)

И аз разбрах, че е дошъл моментът

да гребна с четката си малко залез

и с два–три щриха

да изгрея на хоризонта ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...