20 июл. 2013 г., 20:41

Денят

551 0 0

Денят, в който те видях,

приличаше на всички други дни.

И погледът, с който ме погледна,

приличаше на всички други погледи.

Дори чувството, което изпитах,

приличаше на нещо, вече изпитвано.

До момента,

в който не застанах пред огледалото:

оттам ме гледаше лице,

което не приличаше на мен.

(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)

И аз разбрах, че е дошъл моментът

да гребна с четката си малко залез

и с два–три щриха

да изгрея на хоризонта ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...