Денят бавно отминава...
Денят бавно отминава,
обгръща го нощта,
болка сърцето ми влудява,
вледенява се моята Душа!
Изгрява бялата Луна
и с мека светлина ме погалва,
потрепва моята Душа -
болката в нея се разпалва!
Изгарям в пламъка на любовта,
но ти не разбираш...
От лед ли е твоята душа,
че така ме презираш?
Прегръщаш ме и ме целуваш,
но хладни са думите ти!
Обичаш ли ме или се преструваш -
погледни ме и искрен бъди...
Игра за теб е любовта ни
и всичко в мене скърби,
но добре запомни,
че губиш само ти!
Ще минат месеци... години,
ще си спомниш за мене ти,
ще изплуват спомени живи
и много ще те заболи!
Ще се върнеш при мене ти
и ще ме погледнеш тъжно...
сълзи ще капят от очите ти,
ще се взираш в мен безмълвно...
Късно ще е да простя,
късно ще е да се върна...
Ще те оставя сам в нощта,
без дори да се обърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени
благодаря
