Денят бавно отминава,
обгръща го нощта,
болка сърцето ми влудява,
вледенява се моята Душа!
Изгрява бялата Луна
и с мека светлина ме погалва,
потрепва моята Душа -
болката в нея се разпалва!
Изгарям в пламъка на любовта,
но ти не разбираш...
От лед ли е твоята душа,
че така ме презираш? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up