Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)
26 81
Aug 27, 2009, 9:29 PM

Денят бавно отминава... 

  Poetry » Love
1117 0 3

Денят бавно отминава,

обгръща го нощта,

болка сърцето ми влудява,

вледенява се моята Душа!


Изгрява бялата Луна

и с мека светлина ме погалва,

потрепва моята Душа -

болката в нея се разпалва!


Изгарям в пламъка на любовта,

но ти не разбираш...

От лед ли е твоята душа,

че така ме презираш?


Прегръщаш ме и ме целуваш,

но хладни са думите ти!

Обичаш ли ме или се преструваш -

погледни ме и искрен бъди...


Игра за теб е любовта ни

и всичко в мене скърби,

но добре запомни,

че губиш само ти!


Ще минат месеци... години,

ще си спомниш за мене ти,

ще изплуват спомени живи

и много ще те заболи!


Ще се върнеш при мене ти

и ще ме погледнеш тъжно...

сълзи ще капят от очите ти,

ще се взираш в мен безмълвно...


Късно ще е да простя,

късно ще е да се върна...

Ще те оставя сам в нощта,

без дори да се обърна...

© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??