29.03.2022 г., 9:02  

Денят и луната

494 0 0

     

    Денят и луната

 

Денят се е влюбил в луната,

но тях ги разделя нощта

и страда така над земята

от обич сама любовта.

 

Той сутрин тъй рано изгрява

да види любимия лик,

но тъжна луната се скрива

без поздрав, без думи, без вик.

 

А вечер денят се любува,

прегръща я в залез красив

и знае, че тя съществува,

но тръгва си той мълчалив.

 

Денят се е влюбил в луната,

с години е тази любов,

пленява ме тя с красотата,

със силния порив и зов.

 

Денят се е влюбил в луната,

но тях ги разделя нощта

и страда така над земята

от обич сама любовта.

         Мария Мустакерска

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....