Денят и луната

Денят се е влюбил в луната,

но тях ги разделя нощта

и страда така над земята

от обич сама любовта.

Той сутрин тъй рано изгрява

да види любимия лик,

но тъжна луната се скрива

без поздрав, без думи, без вик.

А вечер денят се любува,

прегръща я в залез красив

и знае, че тя съществува,

но тръгва си той мълчалив.

Денят се е влюбил в луната,

с години е тази любов,

пленява ме тя с красотата,

със силния порив и зов.

Денят се е влюбил в луната,

но тях ги разделя нощта

и страда така над земята

от обич сама любовта.

         Мария Мустакерска