Денят и нощта идват рязко
Като буря денят идва рязко.
Като старост ме кара да искам.
Като страх разтреперва ме силно,
Като в есен, със кал ме затрупва.
И ме блъска денят,
и аз падам,
във краката на дневен пияница.
И залива ме денят със псувните си.
И защо аз все пак не го мразя?!
Той ме хвърля на вълците,-
не му пука.
Той отнема ми всяка усмивка.
Той света не ми дава да виждам.
Все когато опитвам ме бие.
Като буря нощта идва рязко.
Като детство ме кара да искам.
Като в сън със любов ме завива,
Като в лято, нощта се усмихва.
Като старост ме кара да искам.
Като страх разтреперва ме силно,
Като в есен, със кал ме затрупва.
И ме блъска денят,
и аз падам,
във краката на дневен пияница.
И залива ме денят със псувните си.
И защо аз все пак не го мразя?!
Той ме хвърля на вълците,-
не му пука.
Той отнема ми всяка усмивка.
Той света не ми дава да виждам.
Все когато опитвам ме бие.
Като буря нощта идва рязко.
Като детство ме кара да искам.
Като в сън със любов ме завива,
Като в лято, нощта се усмихва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
