Денят избледнял
615
0
2
Денят, избледнял като картина
Денят, избледнял като картина,
поглъща магьосницата пак нощта.
С белотата му като сила
идва затрептяла вечерта.
Нощта задъхваща се, извисила
под купула на това небе.
Запечатало хора и умора,
заспива с усмивка на дете.
С пръсти милвам копринените нощи,
закичвам очите си с дъга.
Две звезди, като запалени свещи,
търсят моя свят в нощта.
А небето блеснало, огряло,
като миг щастлив на радостта,
към мен протегна топлото си рамо,
покри ме с небесната си пелена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
