mariqslavova1947 (Мария) mariqslavova1947 (Мария)
223
May 15, 2012, 12:37 PM

Денят избледнял

  Poetry » Other
618 0 2

Денят, избледнял като картина

 

Денят, избледнял като картина,

поглъща магьосницата пак нощта.

С белотата му като сила

идва затрептяла вечерта.

 

Нощта задъхваща се, извисила

под купула на това небе.

Запечатало хора и умора,

заспива с усмивка на дете.

 

С пръсти милвам копринените нощи,

закичвам очите си с дъга.

Две звезди, като запалени свещи,

търсят моя свят в нощта.

 

А небето блеснало, огряло,

като миг щастлив на радостта,

към мен протегна топлото си рамо,

покри ме с небесната си пелена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    Благодаря Ви много.Може би сте прав.Написах го много набързо,не му обърнах особедно внимание.Ще помисля и за заглавията.Още веднъж благодаря!
  • denizov (Боян Денизов)
    denizov (Боян Денизов)
    Здравейте Мария!
    За съжаление не се е получило. В това стихотворение няма никаква ритмична стъпка, което, според мен, е основното в поезията. Затова то звучи повече като лирична проза и дразни слуха ми. Освен това метафорите не са свързани една с друга и не образуват една цялостна картина--всяка е сама за себе си. А това не е добре защото текстът се разпада. Също, не ви съветвам да използвате първия стих като заглавие--това показва слабостта на автора да измисли заглавие.Оценката ми е 3.50.
    Боян Денизов

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0