mariqslavova1947 (Мария)
223 246
May 15, 2012, 12:37 PM

Денят избледнял 

  Poetry » Other
489 0 2

Денят, избледнял като картина

 

Денят, избледнял като картина,

поглъща магьосницата пак нощта.

С белотата му като сила

идва затрептяла вечерта.

 

Нощта задъхваща се, извисила

под купула на това небе.

Запечатало хора и умора,

заспива с усмивка на дете.

 

С пръсти милвам копринените нощи,

закичвам очите си с дъга.

Две звезди, като запалени свещи,

търсят моя свят в нощта.

 

А небето блеснало, огряло,

като миг щастлив на радостта,

към мен протегна топлото си рамо,

покри ме с небесната си пелена.

 

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви много.Може би сте прав.Написах го много набързо,не му обърнах особедно внимание.Ще помисля и за заглавията.Още веднъж благодаря!
  • Здравейте Мария!
    За съжаление не се е получило. В това стихотворение няма никаква ритмична стъпка, което, според мен, е основното в поезията. Затова то звучи повече като лирична проза и дразни слуха ми. Освен това метафорите не са свързани една с друга и не образуват една цялостна картина--всяка е сама за себе си. А това не е добре защото текстът се разпада. Също, не ви съветвам да използвате първия стих като заглавие--това показва слабостта на автора да измисли заглавие.Оценката ми е 3.50.
    Боян Денизов
Random works
: ??:??