*** (Денят създава венец от цветове...)
*** (Денят създава венец от цветове...)
Денят създава венец от цветове,
които нощта безсърдечно разплита.
Мисли и думи изпращам към нея,
за куриер си взех бялата птица.
Отдавна старицата всичко предрече,
а на нея отказа ти да повярваш.
Прие го за странна забавна история,
която на приятели да разказваш.
Следваш в живота своя прокоба
да търсиш любов, без да намираш.
Навярно защото ти бе отхвърлил
злато и камъни да събираш.
Призрачен кораб пори вълните,
дрипави скелети наливат се с ром.
На дъното вече обрасъ л е с миди
блян за мъничко обич и топъл дом.
Под миглите копринено-призрачни
черни дула застрелват с мълчание,
за чувства на Гърбушко и Канио
още напомнят парижки камбани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
