29.09.2006 г., 0:07

Денят,във който от мене се изплъзна

767 0 3
Пак онази снимка
от нечия ръка
гледам със усмивка
ти,аз и любовта.
Очите ти искрят,
лицето ти крещи
от приливни целувки
и подлудяващи вълни.
И онази нежна вечер
не можех да заспя
каквото и да правех
в мислите ми се простря.
Пръст във пръст преплетен,
устни бавно се топят,
сърцата ни във пламъци
и звездите ни горят.
Буден през нощта мечтаех,
дните бяха много тесни,
какво сънуваш в този миг гадаех,
а думите се сливаха в любовни песни.
Ти и аз бяхме всичко,
докато сърцето твое не замръзна,
от тогава ти и аз бяхме всичко,
но за мен,
от деня във който ти от мене се изплъзна.
Че съжаляваш ти не се преструвай,
зная,че не е така,
моля те
не премълчавай вече,
че измъчи ме с една лъжа.
Знам,че притежаваш
силата да ме раниш дълбоко,
момиче,
остави ме без дъх в морето,
в небе от мечтите ни широко.
Врати се затваряха,
опитвах се да продължа напред,
дълбоко в мен проклинах
любовта ми вместо теб.
Сънищата ми били са празни,
дори кошмарът ми си тръгна,
от деня във който се обади,
деня във който ти от мене се изплъзна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти е толкова истински.Хареса ми това, че проклинаш любовта си, а не Нея. Но, постави се ти на нейното място. Ако тя харесва друг, каквото и да правиш, само ще я измъчваш. Любовта понякога е химия. Може, без да е искала да е била привлечена от силата на друга любов.
  • Не оставай в плен на минали спомени, заключи ги дълбоко, дълбоко в сърцето и потърси с очи своето ново, истинско щастие! Поздрав!
  • Христо,болката ти е истинска и силна.Прозира зад всеки изписан ред.
    Поздравявам те за стихът,съжалявам за болката!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...