29 сент. 2006 г., 00:07

Денят,във който от мене се изплъзна

769 0 3
Пак онази снимка
от нечия ръка
гледам със усмивка
ти,аз и любовта.
Очите ти искрят,
лицето ти крещи
от приливни целувки
и подлудяващи вълни.
И онази нежна вечер
не можех да заспя
каквото и да правех
в мислите ми се простря.
Пръст във пръст преплетен,
устни бавно се топят,
сърцата ни във пламъци
и звездите ни горят.
Буден през нощта мечтаех,
дните бяха много тесни,
какво сънуваш в този миг гадаех,
а думите се сливаха в любовни песни.
Ти и аз бяхме всичко,
докато сърцето твое не замръзна,
от тогава ти и аз бяхме всичко,
но за мен,
от деня във който ти от мене се изплъзна.
Че съжаляваш ти не се преструвай,
зная,че не е така,
моля те
не премълчавай вече,
че измъчи ме с една лъжа.
Знам,че притежаваш
силата да ме раниш дълбоко,
момиче,
остави ме без дъх в морето,
в небе от мечтите ни широко.
Врати се затваряха,
опитвах се да продължа напред,
дълбоко в мен проклинах
любовта ми вместо теб.
Сънищата ми били са празни,
дори кошмарът ми си тръгна,
от деня във който се обади,
деня във който ти от мене се изплъзна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е толкова истински.Хареса ми това, че проклинаш любовта си, а не Нея. Но, постави се ти на нейното място. Ако тя харесва друг, каквото и да правиш, само ще я измъчваш. Любовта понякога е химия. Може, без да е искала да е била привлечена от силата на друга любов.
  • Не оставай в плен на минали спомени, заключи ги дълбоко, дълбоко в сърцето и потърси с очи своето ново, истинско щастие! Поздрав!
  • Христо,болката ти е истинска и силна.Прозира зад всеки изписан ред.
    Поздравявам те за стихът,съжалявам за болката!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...