Sep 29, 2006, 12:07 AM

Денят,във който от мене се изплъзна

  Poetry
770 0 3
Пак онази снимка
от нечия ръка
гледам със усмивка
ти,аз и любовта.
Очите ти искрят,
лицето ти крещи
от приливни целувки
и подлудяващи вълни.
И онази нежна вечер
не можех да заспя
каквото и да правех
в мислите ми се простря.
Пръст във пръст преплетен,
устни бавно се топят,
сърцата ни във пламъци
и звездите ни горят.
Буден през нощта мечтаех,
дните бяха много тесни,
какво сънуваш в този миг гадаех,
а думите се сливаха в любовни песни.
Ти и аз бяхме всичко,
докато сърцето твое не замръзна,
от тогава ти и аз бяхме всичко,
но за мен,
от деня във който ти от мене се изплъзна.
Че съжаляваш ти не се преструвай,
зная,че не е така,
моля те
не премълчавай вече,
че измъчи ме с една лъжа.
Знам,че притежаваш
силата да ме раниш дълбоко,
момиче,
остави ме без дъх в морето,
в небе от мечтите ни широко.
Врати се затваряха,
опитвах се да продължа напред,
дълбоко в мен проклинах
любовта ми вместо теб.
Сънищата ми били са празни,
дори кошмарът ми си тръгна,
от деня във който се обади,
деня във който ти от мене се изплъзна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти е толкова истински.Хареса ми това, че проклинаш любовта си, а не Нея. Но, постави се ти на нейното място. Ако тя харесва друг, каквото и да правиш, само ще я измъчваш. Любовта понякога е химия. Може, без да е искала да е била привлечена от силата на друга любов.
  • Не оставай в плен на минали спомени, заключи ги дълбоко, дълбоко в сърцето и потърси с очи своето ново, истинско щастие! Поздрав!
  • Христо,болката ти е истинска и силна.Прозира зад всеки изписан ред.
    Поздравявам те за стихът,съжалявам за болката!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...