Депресия ли? Глупост! Дръжки!
Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен,
да върне споменa отминал.
И с безразличен глас, отнесен,
ми казват: Азнавур починал...
Депресия ли? Глупост! Дръжки!
На лигла никак не приличам.
И ей ме на - държа се, мъжки
и есента ще заобичам...
Сама се убедих...За малко...
А вятърът злорадства в здрача.
Усмихна ли се, ще съм жалка,
засмея ли се, ще заплача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
