Как да съм силна, когато съм толкова слаба,
че щом се зарадвам, усмивката става на пушек,
който прегръща с вълнисти ръце, и ме дави,
докато изчезна в тюрбана му лек и въздушен.
И как да съм силна, когато съм толкова слаба,
че въздухът в мене е тънък – кибритена клечка.
Дори да запея, да викам - не ще го запаля,
защото е вятър. А огънят – никога вечност.
И как да съм силна, когато денят е корида -
оставя ми рани през ден като скъпо наследство.
Как да съм силна? Аз ни бик, ни атака не виждам.
По живеене имам десет диоптъра късогледство.
© Елена Биларева Всички права запазени