Как да вярваш на някой различен,
като знаеш какъв си циник
и в очите да казваш ''обичам'',
щом след ласката следва ритник.
И познаваш се лош и потаен,
и без вяра във никой, лъжец...
Да се вричаш в любов до безкрая?!
А след десет минути... конец.
След безкрайни придумки и... среща
на минута десета е ад,
гледаш празния поглед отсреща
и си мислиш за утре обяд...
Уморен от такива, си казваш:
"Само секс за веднъж е добре",
на минута десета се празниш
и се сещаш: "И ти си менте"...
После тръгваш да търсиш утеха,
на кафе със колега седиш
и се чудиш кога ти отнеха
десетте минути престиж...
Пак си сам и гледаш с насмешка,
даваш десет минути реванш,
ала как да повярваш на грешка,
а след нея да даваш картбланш...
Тези десет минути не свършват...
как да вярваш на този до теб,
щом се знаеш какви си ги вършил
и оглеждаш се в кубчета лед.
Даваш десет последни минути,
със душата си скачаш във тях,
думи казани вече... и чути...
Как да видиш слънцето в прах...
И не смееш да вярваш - не става!
Страх не е, а просто перде.
Щом и ти си минути продавал,
как да купиш от други "менте".
© Ирина Всички права запазени