Десетилетие
Отворих очи и мислех си, че ще те видя,
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
