Десетилетие
Отворих очи и мислех си, че ще те видя,
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
