Jul 6, 2007, 5:38 PM
Десетилетие
Отворих очи и мислех си, че ще те видя,
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...
14.02.2002
© Валя Митова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много благодаря за коментарите
-
Поздрав,мила!
-
Животът ти не е пропилян, напротив, намерила си нещо, което аз и повечето все търсим и не намираме...
-
Тъжно или не за някого, но истината е една!И всеки трябва да я следва!
Красиво, поздравления! -
"Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих"Само нея?Я стига
-
Може би като разровиш пепелта ще открие правилния път.
Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!! -
Благодаря ти
-
Но когато дойде, дали няма да се е загубил?Затова не чакай и не се оглеждай, а действай...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
