Jul 6, 2007, 5:38 PM

Десетилетие

  Poetry
765 0 8
Отворих очи и мислех си, че ще те видя,
но само тъмнината ме посрещна.
Протегнах ръце да те прегърна,
но в празната стая размахах ръце.
Надникнах в сърцето си, там да те открия,
но само пепелта на миналите чувства открих.
Какво направих със живота си,
дали пропилях го без жал.
Към теб се стремях толкова много време
и не осъзнах, че си минало.
Поглеждам назад и не вярвам,
изминало е едно десетилетие,
а аз все още вярвам, че ще се върнеш...

14.02.2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря за коментарите
  • Поздрав,мила!
  • Животът ти не е пропилян, напротив, намерила си нещо, което аз и повечето все търсим и не намираме...
  • Тъжно или не за някого, но истината е една!И всеки трябва да я следва!
    Красиво, поздравления!
  • "Надникнах в сърцето си, там да те открия,
    но само пепелта на миналите чувства открих"Само нея?Я стига

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...