детайлите те различават
Като се чуе как
се произнася думата
"любов",
като по радиото любимата
си песен чуеш,
спомене се думата,
тя добива образ в
съзнанието на
безсилния, наивен човек.
Този образ болката
символизира и е някак
нежелана любовта.
Истинският смисъл от това
да я притежаваш,
същинското значение
го затваряш в черупка, а ако
я загубиш, остава си завинаги
в съзнанието ти като
най-лошото явление, с което
си се сблъсквал.
Съжалявам за всеки път,
в който оплаквах любовта,
споделях болката(не особено),
а щастието още по-рядко.
Лицето ти блести ярко,
светлината осветява пътя ми;
цял живот остани до мен(моля те...)
и символизирай
обичта
упоритостта
сигурността
желанието
в моя малък свят...
Нежността на допира
на същността ти,
чистотата на намеренията ти
капят върху смъртоносната рана
и лекуваш,
осъзнай го (моля те...)
Дишаш и съм жива,
гледаш и виждам,
мислиш и се сещам,
вървиш и напредвам.
Всичко това в рамките на секунди,
ценно време, което на теб ще посветя.
Искам да вдишам звезден прах
да оцветя вътрешностите си
като Ван Гог,
който е станал едно
с жълтия цвят.
Мечтател съм,
рядко превключвам в реалността,
може би и сега си въобразявам,
но съм синя
и отвън,
и отвътре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
