20.07.2008 г., 21:55

Дете

700 0 2

Дете

 

 

Къде си ти, когато навън то тъжи?

Къде си ти, когато към теб протяга

своите мънички ръчички?

И със сетния си дъх за мъничко любов

копнее, да го прегърнеш, да го целунеш

и в песен за лека нощ да го утешиш!

То жадува за семейство, за приятели

и безгрижни дни.

Къде, къде си ти, когато навън в студа

от глад умира едно мъничко, беззащитно

дете!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!Успехчета братовчеде ...
  • Къде са наистина всички тези хора?
    Къде сме?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...