mira-radi (Христина Радомирова)
156 296
4.06.2015 г., 0:30 ч.

Дете 

  Поезия
767 0 7

ДЕТЕ

 

Отивам си, загледана в безкрая...

Далеч зад мен е всяка суета!

Не знам дали ще ме приемат в рая,

но знам, че с болка пълен е света!

 

Разплакани надежди ме изпращат,

с избодени от взиране очи...

Но никога не може да е страшно,

додето пазя спомен от мечти!

 

Приятели, аз всъщност не тъгувам,

защото съм дете, а не жена.

Детето в мене - то не се преструва,

а ви дарява с мир и светлина!

 

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Талантлива авторка. Въздействащо послание.
  • Докосна ме Вашият стих,силен е! Благодаря Ви!
  • Детето в нас никога не се преструва, Хрис.
  • Запазиш ли във себе си детето,
    завинаги в сърцето ти ще свети...
    Ти си успяла и през болката да пращаш светлина.
    Бъди благословена, мило момиче!
  • "Но никога не може да е страшно,
    додето пазя спомен от мечти."

    Благородна и силна!
    Да даряваш светлина през болката си, това е върховно великодушие.
    Красива поезия твориш, Хриси.
  • Емоцията е твърде силна, за да се оценява и невъзможна дори...Тъгата е неизмерима!
  • Хрис, не ме натъжавай, момиче мило!
Предложения
: ??:??