Дете

Поезия

1.1K 0 7

ДЕТЕ

Отивам си, загледана в безкрая...

Далеч зад мен е всяка суета!

Не знам дали ще ме приемат в рая,

но знам, че с болка пълен е света!

Разплакани надежди ме изпращат,

с избодени от взиране очи...

Но никога не може да е страшно,

додето пазя спомен от мечти!

Приятели, аз всъщност не тъгувам,

защото съм дете, а не жена.

Детето в мене - то не се преструва,

а ви дарява с мир и светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LenaNik (ЕЛена Ник)

Талантлива авторка. Въздействащо послание.

2015-06-04T21:02:59+03:00
HAATOR (Руми Пенчева)

Докосна ме Вашият стих,силен е! Благодаря Ви!

2015-06-04T17:19:33+03:00
Самодива (Вики)

Детето в нас никога не се преструва, Хрис.

2015-06-04T08:04:25+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Запазиш ли във себе си детето,
завинаги в сърцето ти ще свети...
Ти си успяла и през болката да пращаш светлина.
Бъди благословена, мило момиче!

2015-06-04T07:14:54+03:00
voda (Елица Ангелова)

"Но никога не може да е страшно,
додето пазя спомен от мечти."

Благородна и силна!
Да даряваш светлина през болката си, това е върховно великодушие.
Красива поезия твориш, Хриси.

2015-06-04T06:20:33+03:00