4 jun 2015, 0:30

Дете 

  Poesía
849 0 7
ДЕТЕ
Отивам си, загледана в безкрая...
Далеч зад мен е всяка суета!
Не знам дали ще ме приемат в рая,
но знам, че с болка пълен е света!
Разплакани надежди ме изпращат,
с избодени от взиране очи...
Но никога не може да е страшно,
додето пазя спомен от мечти!
Приятели, аз всъщност не тъгувам,
защото съм дете, а не жена.
Детето в мене - то не се преструва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??