Jun 4, 2015, 12:30 AM

Дете

  Poetry
1.1K 0 7

ДЕТЕ

 

Отивам си, загледана в безкрая...

Далеч зад мен е всяка суета!

Не знам дали ще ме приемат в рая,

но знам, че с болка пълен е света!

 

Разплакани надежди ме изпращат,

с избодени от взиране очи...

Но никога не може да е страшно,

додето пазя спомен от мечти!

 

Приятели, аз всъщност не тъгувам,

защото съм дете, а не жена.

Детето в мене - то не се преструва,

а ви дарява с мир и светлина!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Талантлива авторка. Въздействащо послание.
  • Докосна ме Вашият стих,силен е! Благодаря Ви!
  • Детето в нас никога не се преструва, Хрис.
  • Запазиш ли във себе си детето,
    завинаги в сърцето ти ще свети...
    Ти си успяла и през болката да пращаш светлина.
    Бъди благословена, мило момиче!
  • "Но никога не може да е страшно,
    додето пазя спомен от мечти."

    Благородна и силна!
    Да даряваш светлина през болката си, това е върховно великодушие.
    Красива поезия твориш, Хриси.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...