5.04.2018 г., 15:18 ч.

Дете 

  Поезия » За деца
441 3 3

(На моята внучка Дебора)

 

Всяка вечер в осем време е за лягане,

рано сутрин в седем – гимнастика с протягане.

В детската градина ходя, без да плача

и с походка бодра си до дядо крача.

 

Радостно живея, като малко бебе,

хората обичам всички, както тебе.

Весело с децата всеки ден играя,

моята пътечка води право в рая.

 

Денем с трепет слушам птиците небесни,

вечер ме омайват щурчовите песни.

Сред игри и песни детството минава...

всички лудории дядо ми прощава.

 

След игрите – вкъщи – тичам запъхтяна

на колене с рани, с лактите одрани...

И със тая сила, дето в мене блика,

гледам на живота с обич многолика.

 

Често вечер виждам танца на звездите...

И светулки гоним с  Джули край липите...

С приказки във къщи дядо ме приспива,

Сънчо ме развежда в сънища щастливи.

 

14 март 2009

18,30 часа

 

Иван Митов.

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??