Дете
(На моята внучка Дебора)
Всяка вечер в осем време е за лягане,
рано сутрин в седем – гимнастика с протягане.
В детската градина ходя, без да плача
и с походка бодра си до дядо крача.
Радостно живея, като малко бебе,
хората обичам всички, както тебе.
Весело с децата всеки ден играя,
моята пътечка води право в рая.
Денем с трепет слушам птиците небесни,
вечер ме омайват щурчовите песни.
Сред игри и песни детството минава...
всички лудории дядо ми прощава.
След игрите – вкъщи – тичам запъхтяна
на колене с рани, с лактите одрани...
И със тая сила, дето в мене блика,
гледам на живота с обич многолика.
Често вечер виждам танца на звездите...
И светулки гоним с Джули край липите...
С приказки във къщи дядо ме приспива,
Сънчо ме развежда в сънища щастливи.
14 март 2009
18,30 часа
Иван Митов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
