Дете без детство
Дете без детство
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас.
Амбицията - болна и голяма...
Отминала, несбъдната мечта.
И ето - детството го няма!
А мъката е вече във света.
И без да ще детето я приема.
Чуждицата за него е съдба...
И музиката, нечия поема,
за него губи свойта красота.
То осем часа скърца на цигулка
и тъй се влачат дългите му дни,
и сложим ли ината за притурка,
натрупват се в сърцето му злини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени