May 8, 2012, 10:24 AM

Дете без детство

  Poetry » Civic
1.8K 0 30

        Дете без детство

 

Във примката на бащината воля

и майчината деспотична власт

едно дете без детство, по неволя,

разплакваше цигулката на глас.

 

Амбицията - болна и голяма...

Отминала, несбъдната мечта.

И ето - детството го няма!

А мъката е вече във света.

 

И без да ще детето я приема.

Чуждицата за него е съдба...

И музиката, нечия поема,

за него губи свойта красота.

 

То осем часа скърца на цигулка

и тъй се влачат дългите му дни,

и сложим ли ината за притурка,

натрупват се в сърцето му злини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нещата са принципни и не се притеснявам от спорове за стиха. Ако имаше такива.
    Изобщо не се притеснявам. Защитавам своята позиция в отговор на упрек към мен, а и наставления.
    Квалификациите, обидите, голословието... разправиите с коментиращите, наставленията с нетърпящ възражения тон - това е недопустимо. Не всяко стихо, написано перфектно, е перфектен стих. Ако стихът не развълнува поне малко... значи не е добър. Сухи стихове тук бол. Този ми въздейства. Затова го харесвам.
  • Нима и Вие мислите, че пиша защото искам да се заяждам?! Извинявайте но аз не виждам и зачатък от градивна критика, за да ги уважавам.Не виждам и смелостта им , за която споменавате!

    Наистина нещата винаги могат да станат по-добри, но щом не ме харесват- не ме харесват!И какво от това,но когато се опитват да ме бъзикат и унежават- няма да позволя на никого това.
  • Г-н Славов, уважавайте малко тези, които имат смелостта да ви кажат открито мнението си. Ако и аз ви кажа, че текстът има нужда от цялостно преосмисляне и пренаписване, също ли ще ме включите в "групата на Шаро"? Ако искате само да ви хвалят, заслужете го, но с хубави стихотворения, не като оплювате критикуващите.
  • Госпожа Гоцева, не се притеснявайте от приказките на тази група на "Шаро", която няма представа,какво критикува, но се дърли защото е в спор.Тяхните писания са ми до болка познати и аз престанах да ги слушам!Не ги познавам и съм благодарен за това на Съдбата!
  • Всички сме нормални, Самир, но не сме еднакви. Ако бяхме - тежко ни. Това, което не може да се разбере със ума, се разбира със сърцето, душата.
    Аз нямам претенции да съм нито поетеса, нито нещо необикновено. И от тази позиция казах мнението си. Толкова ли е сложно да се допусне, че има и харесващи този стих?
    А да се говори за банален сюжет, когато става дума за насилие над деца... е не мога да приема, че критиката се отнася (като изразено отношение) не към автора, а към стиха.
    Колко стихотворения в сайта има на тази тема?
    Колко има за страстната любов, за любими и нелюбими, за собственото ни его... фрашкано е.
    Банална тема... или сюжет... все тая - насилие над дете било банално нещо...
    Няма смисъл да се коментира повече, поне аз няма да коментирам.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...