May 8, 2012, 10:24 AM

Дете без детство

  Poetry » Civic
1.8K 0 30

        Дете без детство

 

Във примката на бащината воля

и майчината деспотична власт

едно дете без детство, по неволя,

разплакваше цигулката на глас.

 

Амбицията - болна и голяма...

Отминала, несбъдната мечта.

И ето - детството го няма!

А мъката е вече във света.

 

И без да ще детето я приема.

Чуждицата за него е съдба...

И музиката, нечия поема,

за него губи свойта красота.

 

То осем часа скърца на цигулка

и тъй се влачат дългите му дни,

и сложим ли ината за притурка,

натрупват се в сърцето му злини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нещата са принципни и не се притеснявам от спорове за стиха. Ако имаше такива.
    Изобщо не се притеснявам. Защитавам своята позиция в отговор на упрек към мен, а и наставления.
    Квалификациите, обидите, голословието... разправиите с коментиращите, наставленията с нетърпящ възражения тон - това е недопустимо. Не всяко стихо, написано перфектно, е перфектен стих. Ако стихът не развълнува поне малко... значи не е добър. Сухи стихове тук бол. Този ми въздейства. Затова го харесвам.
  • Нима и Вие мислите, че пиша защото искам да се заяждам?! Извинявайте но аз не виждам и зачатък от градивна критика, за да ги уважавам.Не виждам и смелостта им , за която споменавате!

    Наистина нещата винаги могат да станат по-добри, но щом не ме харесват- не ме харесват!И какво от това,но когато се опитват да ме бъзикат и унежават- няма да позволя на никого това.
  • Г-н Славов, уважавайте малко тези, които имат смелостта да ви кажат открито мнението си. Ако и аз ви кажа, че текстът има нужда от цялостно преосмисляне и пренаписване, също ли ще ме включите в "групата на Шаро"? Ако искате само да ви хвалят, заслужете го, но с хубави стихотворения, не като оплювате критикуващите.
  • Госпожа Гоцева, не се притеснявайте от приказките на тази група на "Шаро", която няма представа,какво критикува, но се дърли защото е в спор.Тяхните писания са ми до болка познати и аз престанах да ги слушам!Не ги познавам и съм благодарен за това на Съдбата!
  • Всички сме нормални, Самир, но не сме еднакви. Ако бяхме - тежко ни. Това, което не може да се разбере със ума, се разбира със сърцето, душата.
    Аз нямам претенции да съм нито поетеса, нито нещо необикновено. И от тази позиция казах мнението си. Толкова ли е сложно да се допусне, че има и харесващи този стих?
    А да се говори за банален сюжет, когато става дума за насилие над деца... е не мога да приема, че критиката се отнася (като изразено отношение) не към автора, а към стиха.
    Колко стихотворения в сайта има на тази тема?
    Колко има за страстната любов, за любими и нелюбими, за собственото ни его... фрашкано е.
    Банална тема... или сюжет... все тая - насилие над дете било банално нещо...
    Няма смисъл да се коментира повече, поне аз няма да коментирам.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...